2И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях. 3Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може [така] да избели. 4И яви им се Илия с Моисея, които разговаряха с Исуса. 5А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия; 6защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много. 7И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, [който каза]: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте. 8И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

9И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите. 10И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите. 11И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде? 12А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син?- [писано е], че трябва да пострада много и да бъде унизен. 13Но казвам ви, че Илия е [вече] дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

14И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях. 15И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха. 16И Той ги попита: За какво се препирате с тях? 17И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. 18И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят [беса], но не можаха. 19А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене. 20И доведоха го при Него. И като Го видя [хванатият от бяс], веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. 21И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство. 22И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни. 23А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. 24Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [[Господи]]! помогни на моето неверие. 25А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него. 26И [духът], като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и [детето] стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло. 27Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана, 28И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? 29И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [[и пост]].

30И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това. 31Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне. 32Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.

33И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя? 34А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям? 35И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител. 36Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им: 37Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.

38Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас. 39А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро [след това] да Ме злослови. 40Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас. 41Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си.

42А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето. 43И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, 44[[дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"]]. 45И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 46[[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"]]. 47И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 48дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".

49Защото всеки ще се осоли с огън, [[и всяка жертва ще се осоли със сол]]. 50Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.