11И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. 12А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение. 13И остави ги, влезе пак [в ладията], и мина на отвъдната страна.

14Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб. 15И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода. 16И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб. 17А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви? 18Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли? 19Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет. 20И когато седемте- на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем. 21И каза им: Не разбирате ли още?

22Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него. 23И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам [неща] като дървета, които ходят. 25После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно. 26И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [[нито казвай това някому в селото]].

27И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз? 28А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други- Илия; а трети- един от пророците. 29Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос. 30И заръча им никому да не казват за Него.

31И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. 32И явно говореше тая дума. А Петър Го взе [настрана] и почна да Го мъмри. 33А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

34И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и [така] нека Ме следва. 35Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси. 36Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? 37Защото какво би дал човек в замяна на живота си? 38Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.