1Един [човек на име] Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен. 2(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си). 3И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. 4А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. 5А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара. 6Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше. 7А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? 9Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят. 10Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен. 11Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. 12Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. 14Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря. 15И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него. 16Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17И тъй, като дойде Исус, намери, че [Лазар] бил от четири дни в гроба. 18А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии; 19и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им. 20Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи. 21Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. 22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне. 24Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. 25Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; 26и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това? 27Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика. 29И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта. 31А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там. 32И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. 33Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. 34И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. 35Исус се просълзи. 36Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! 37А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. 39Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в [гроба]. 40Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава? 41И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! 44Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

45Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори [Исус], повярваха в Него. 46А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

47Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения. 48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни. 49А един от тях [на име] Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете, 50нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ. 51Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа, 52и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада. 53И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

54Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

55А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят. 56И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника? 57А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.