7Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. 8Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха. 9Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира. 10Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

11Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете. 12Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. 13[Той бяга] защото е наемник, и не го е грижа за овцете. 14Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават, 15също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете. 16И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир. 17Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. 18Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

19Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите. 20Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате? 21Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?

22И настъпи в Ерусалим празникът на освещението [на храма]. Беше зима; 23и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма. 24Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно. 25Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене. 26Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце. 27Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. 28И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. 29Отец Ми, Който Ми [ги] даде, е по-голям от всички; и никой не може да [ги] грабне от ръката на Отца. 30Аз и Отец едно сме.

31Юдеите пак взеха камъни за да Го убият. 32Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела [искате да] Ме убиете с камъни? 33Юдеите Му отговориха: Не за добро дело [искаме да] Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог. 34Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"? 35Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши), 36то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син? 37Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва; 38но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца. 39Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.

40И отиде отвъд Иордан, на мястото, гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там. 41И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно. 42И там мнозина повярваха в Него.