13Завеждат при фарисеите някогашния слепец. 14А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите. 15И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам. 16Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им. 17Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.

18Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия, 19та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда? 20Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп; 21а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си. 22Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, [че е] Христос. 23По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.

24И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник. 25А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. 26Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите? 27Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици? 28Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. 29Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е. 30Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но [пак] ми отвори очите. 31Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша. 32А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек. 33Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори. 34Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън.

35Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син? 36Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него? 37Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е. 38А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се. 39И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят. 40Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи? 41Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но [понеже] сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.