12Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота. 13Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно. 14Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, [пак] свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам. 15Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. 16И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз [съм], и Отец, Който Ме е изпратил. 17И в закона, да, във вашия [закон] е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. 18Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене. 19Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отец Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми. 20Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

21И пак им рече [Исус]: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете? 22Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете? 23И рече им: Вие сте от тия, [които] са долу; Аз съм от ония, [които] са [горе]. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. 24По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм [това, което казвам], в греховете си ще умрете. 25Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам. 26Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света. 27Те не разбраха, че им говореше за Отца. 28Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм [това което казвам], и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. 29И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно. 30Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

31Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; 32и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. 33Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха. 35А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. 36Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас. 38Аз говоря това, което съм видял у [Моя] Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

39Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите. 40А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил. 41Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога. 42Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. 43Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. 44Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на [лъжата] баща. 45А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате. 46Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате? 47Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс? 49Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите. 50Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди. 51Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века. 52Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века. 53Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш? 54Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; 55и [пак] не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му. 56Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва. 57Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял? 58Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм. 59Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [[минавайки през сред; и така си отиде]].