5В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета. 6Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. 7И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

8И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред, 9по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади. 10И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън. 11И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. 12И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе. 13Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан. 14[Той] ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. 15Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. 16И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. 17Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

18А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст. 19Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. 20И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

21И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма. 22А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням. 23И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

24А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше: 25Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците [причината да] ме корят.

26А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет, 27при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. 28И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [[благословена си ти между жените]]. 29А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав. 30И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. 31И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. 32Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. 33Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. 34А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? 35И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди [от тебе], ще се нарече Божий Син. 36И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна. 37Защото за Бога няма невъзможно нещо. 38И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

39През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град, 40и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета. 41И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух, 42и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! 43И от какво ми е тая [чест], да дойде при мене майката на моя Господ? 44Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. 45И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

46И Мария каза:- Величае душата ми Господа,

47И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

48Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

49Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

50И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

51Извърши силни [дела] със Своята мишца; Разпръсна [ония, които] са горделиви в мислите на сърцето си.

52Свали владетели от престолите [им]. И въздигна смирени.

53Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

54Помогна на слугата Си Израиля. За да помни [да покаже] Милост.

55(Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

56А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

57А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син. 58И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

59И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име. 60Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан. 61И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62И [запитаха] баща му със знакове, как би искал той да го нарекат. 63А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха. 64И на часа му се отвориха устата, и езикът му се [развърза], и той проговори и благославяше Бога. 65И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. 66И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

67Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:

68Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.

69И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,

70(Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

71Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,

72За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,

73Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

74Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,

75В светост и правда пред Него, през всичките си дни.

76Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

77За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,

78Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,

79За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

80А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.