10И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11И каза им: На вас е дадено [да познаете] тайната на Божието цалство; а на ония, външните всичко бива в притчи; 12тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [[греха]].

13И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи? 14Сеячът сее словото. 15А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово. 16Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат; 17нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват. 18Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото; 19а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. 20А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

21И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника? 22Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало [нещо] спотаено, освен за да излезе наяве. 23Ако има някой уши да слуша, нека слуша. 24Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави. 25Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

26И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята. 27и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. 28Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. 29А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

30При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим? 31То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; 32но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. 34А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

35И в същия ден, когато се свечери, [Исус] им казва: Да минем на отвъдната страна. 36И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него. 37И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода. 38А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме? 39И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. 40И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? 41И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?