6А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът. 7И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

8А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него. 9И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори. 10А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. 11Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата. 12В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди [това] враждуваха един против друг.

13Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им: 14Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате. 15Нито пък Ирод [намерил]; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно [наказание]. 16И тъй, като Го накажа, ще Го пусна. 17[[А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник]].

18Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава. 19(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница). 20И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса. 21А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! 22А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за [което да] заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна. 23Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха. 24И Пилат реши да изпълни искането им: 25пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

26И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него. 28А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си; 29защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. 30Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни. 31Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

33И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно [Му], а другия отляво. 34А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за [тях]. 35И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник. 36Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 37Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си. 38А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! 40А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? 41И ние справедливо [сме осъдени], защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. 42И каза: [[Господи]] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. 43А [[Исус]] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

44А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, 45като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата. 46И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна. 47И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен. 48А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди. 49А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, 51който не беше се съгласил с намерението и делото им,- от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,- 52той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло. 53И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган. 54И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше. 55И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му. 56И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.