13И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим. 14И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало. 15И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се удържаха да Го не познаят. 17И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 18И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни? 19И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде; 20и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. 21А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това. 22При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба, 23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. 24И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели. 25И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! 26Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? 27И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им [писаното] за Него във всичките писания.

28И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч. 29Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. 30И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. 31И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях. 32И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? 33И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях, 34които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35Те пък разправиха [станалото] по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

36И когато говореха за това, сам [Исус] застана посред тях и каза им: Мир вам! 37А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете Си. 41Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене? 42И дадоха Му част от печена риба [[и меден сок]]. 43И взе та яде пред тях.

44И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. 46И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим. 48Вие сте свидетели на това. 49И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [[Ерусалим]] докато се облечете със сила от горе.

50И ги заведе до [едно място] срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови 51И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето. 52И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост; 53и бяха постоянно в храма [[хвалещи и]] благославящи Бога. [[Амин]].