6Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля; 7нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", [каза Бог], "ще се наименува твоето потомство". 8Значи, не чадата, [родени] по плът, са Божии чада; но чадата, [родени] според обещанието се считат за потомство. 9Защото това беше нещо обещано, [понеже каза]: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син". 10И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, [сиреч], от нашия отец Исаака, 11макар че [близнаците] не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, 12рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; 13както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! 15Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". 16И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. 17Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят". 18И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? 20Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? 21Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част- съд за непочтена [употреба]? 22А [какво ще кажем], ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, [предмети] на гнева Си, приготвени за погибел, 23и [е търпял], за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, [предмети] на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава- 24над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25както и в Осия казва:- "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

26И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27А Исаия вика за Израиля:- "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, [Само] остатък [от тях] ще се спаси; 28Защото Господ ще изпълни на земята казаното [[по правда]] [от Него]", Като го извърши и свърши скоро.

29И както Исаия е казал [в] по-предишно [място]: "Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

30И тъй, какво да кажем? [Това], че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; 31а Израил, който търсеше закон за [придобиване] правда, не стигна до такъв закон. 32Защо? затова, че не [го търси] чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който [хората] се спъват;

33както е писано:- "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".