9Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. 10Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. 11И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

12И тъй, братя, ние имаме длъжност, [обаче], не към плътта, та да живеем плътски. 13Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. 14Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. 15Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! 16[Така] самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада. 17И ако [сме] чада то [сме] и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с [Него], да се и прославяме заедно с [Него].

18Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. 19Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването [ни като] Божии синове. 20Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, 21с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, [и ще премине] в славната свобода на Божиите чада. 22Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега. 23И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, [сиреч], изкупването на нашето тяло. 24Защото с [тая] надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда [изпълнена], не е [вече] надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? 25Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

26Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в [нашите] неизговорими стенания; 27а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията [воля].

28Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според [Неговото] намерение. 29Защото, които предузна, тях и предопредели [да бъдат] съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; 30а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

31И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? 32Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? 33Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? 34Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? 35Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

36([защото], както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане").

37Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. 38Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, 39нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.