2А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [[наш, Който си на небесата]], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [[да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята]];

3давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

4и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [[но избави ни от лукавия]].

5И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба, 6понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него; 7[и ако] той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам; 8казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

9И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. 10Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори. 11И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или [ако му поиска] риба, наместо риба, ще му даде змия? 12или [ако] поиска яйце, ще му даде скорпия? 13И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

14Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди. 15А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете. 16А други, изпитвайки [Го], искаха от Него знамение от небето. 17Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом [разделен] против себе си пада. 18Така, също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевула, 19И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии. 20Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас. 21Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност. 22Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него. 23Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

24Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си отдето съм излязъл. 25И като дойде, намира я пометена и наредена. 26Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

27Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал. 28А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

29А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но [друго] знамение няма да му се даде, освен знамението на [[пророка]] Иона. 30Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение. 31Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона. 32Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

33Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат. 34Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак. 35Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина. 36Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

37Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата. 38Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда. 39И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата! а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие. 40Несмислени! тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? 41По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

42Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате. 43Горко вам фарисеи! защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите. 44Горко вам! защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по [тях], не знаят.

45И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш. 46А той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената. 47Горко вам! защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха. 48И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с [тях]; защото те ги избиха, а [вие] им градите [гробниците]. 49Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и [едни] от тях ще убият и изгонят; 50за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света,- 51от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! казвам ви, ще се изиска от това поколение. 52Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

53И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още [много] неща, 54като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.