4А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят. 5Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите. 6Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога. 7Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

8И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели; 9но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели. 10И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости. 11И когато ви заведат в синагогите и [пред] началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете. 12Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

13И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството. 14А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас? 15И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. 16И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. 17И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. 18И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. 19И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. 20А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? 21Така [става] с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

22Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота [си], какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете. 23Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото. 24Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците! 25И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? 26И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго? 27Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях. 28И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече [ще облича] вас, маловери! 29И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; 30защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това. 31Но търсете [[Божието]] царство и [[всичко]] това ще ви се прибави. 32Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

33Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда. 34Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

35Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени; 36и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа. 37Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи. 38И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

39Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата. 40Бъдете, [прочее], и вие готови; защото в час, когато [го] не мислите, Човешкият Син ще дойде.

41Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките? 42Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна? 43Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така. 44Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. 45Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива, 46то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните. 47И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит. 48А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

49Огън дойдох да хвърля на земята; и какво [повече] да искам, ако се е вече запалил? 50Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши! 51Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла. 52Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима. 53Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

54Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става. 55И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става. 56Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

57А защо и от само себе си не съдите що е право? 58Защото, когато отиваш с противника си [да се явиш] пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията [да] те предаде на служителя, и служителят [да] те хвърли в тъмница. 59Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.