6Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос. 7И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас [мене], щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват. 8И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас; 9и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра. 10Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим? 11Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

12Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене; 14Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име. 15С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

16"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

17За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

18Казва Господ, Който прави да е известно това от века". 19Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога; 20но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез [ядене] удавено и кръв. 21Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия [закон], който се и прочита всяка събота в синагогите.

22Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава,- [а именно]: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята. 23И писаха им по тях [следното]: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [[като ви казват да се обрязвате и да пазите закона]], без да са приели заповед от нас, 25то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла, 26човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос. 27И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща. 28Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: 29да се въздържате от [ядене] идоложертвено, кръв и удавено, [тоже] и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

30И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките [вярващи] дадоха [им] посланието. 31И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението [що им даваше]. 32А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха. 33И след като преседяха [там] известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили. 34[[Но Сила видя за добре да поседи още там]]. 35А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

36А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са. 37И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко; 38а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях [още] от Памфилия, и не отиде с тях на делото. 39И тъй, възникна разпра [[помежду им]], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър, 40а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат. 41И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.