9И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча: 10Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. 11Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 12Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия. 13А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника. 14Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

15Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги. 16Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. 17Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

18И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот? 19А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 20Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си"; 21А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. 22Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай. 23И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат. 24И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство! 25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси? 27А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

28А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. 29А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство, 30който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

31И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците. 32Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

35А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36И като чу, че минава народ, попита какво е това. 37И казаха му, че Исус Назарянинът минава. 38Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! 39А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене! 40И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го: 41Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам. 42Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели. 43И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.