1А [Яков] чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. 2И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди. 3А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе. 4Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; 5и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене. 6А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. 7Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. 8Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. 9Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене. 10И [едно] време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви. 11И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме. 12И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван. 13Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си. 14Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? 15Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? 16Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

17Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите. 18И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака. 19А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. 20И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива. 21Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат и отправи се към Галаадската поляна.

22А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал. 23Тогава [Лаван], като взе със себе си братята си, гони го седем дни, и го стигна на Галаадската поляна. 24Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

25И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна. 26И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени? 27Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи, 28нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш. 29Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. 30И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; [обаче], защо си откраднал боговете ми? 31А Яков в отговор каза на Лавана: [Побягнах] понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си. 32У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).

33И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери [боговете]. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра. 34А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери. 35И [Рахил] рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

36Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено? 37Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни. 38Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох. 39Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше [откраднатото], било че се открадне деня или нощя. 40Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя- мразът, и сънят бягаше от очите ми. 41Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. 42Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.

43А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили? 44Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. 45Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. 46Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата. 47Лаван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад. 48И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад 49и Масфа, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. 50Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас [за свидетел]; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе. 51Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе, 52тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло. 53Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака. 54Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната. 55И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.