10А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи. 11И Господ му [рече]: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли; 12и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа. 13Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим. 14И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име. 15А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните; 16защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми. 17И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати,- същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше,- за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух. 18И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти. 19А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск. 20И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син. 21И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призававали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници? 22А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

23И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият; 24но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият, 25но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

26И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик. 27Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име. 28И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име. 29И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият. 30Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

31И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

32И Петър, като обикаляше всичките [вярващи], слезе и до светиите, които живееха в Лида. 33И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран. 34И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана. 35И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.

36А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния. 37И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая. 38И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас. 39И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и [му] показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях. 40А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна. 41И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи [им] я жива. 42И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа. 43А [Петър] преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.