2Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, [като казаха]: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.

3Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

4Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

5Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на [жертвите на] разрушение.

6Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

7Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.

8И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

9Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят, И не ще има кой да живее в тях.

10Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.

11Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал [като вино] на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.

12Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му. 13И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.

14Как казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

15Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха [да бъдат] заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

16Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.

17Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

18Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно [място]; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.

19Жителко в Ароир Застани при пътя та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

20Моав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.

21Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат, 22Девон, Нево и Вет-девлатаим, 23Кириатаим, Вет-гамул и Вет-меон, 24Кариот, Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки. 25Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ. 26Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех. 27Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?

28Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

29Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърцето му.

30Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.

31Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

32О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

33Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче [грозде] с възклицание; Възклицание няма да се чуе,

34Поради вопъла на Есевон, [който стигна] до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха. 35При това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

36Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна. 37Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище. 38По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ, 39Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

40Защото така казва Господ: Ето, [неприятелят] ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

41Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.

42И Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.

43Страх, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.

44Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.

45Ония, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край И темето на шумните [борци].

46Горко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.

47Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.