10И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. 11И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. 12Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама. 13Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода. 14Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти;- тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

15Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. 16Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. 17А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти. 18А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие. 19И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят. 20И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. 21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

22Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече: 23Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? 24А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора. 25Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване. 26Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа. 27И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

28А момата се затече, та разказа тия неща на майка си. 29И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора. 30Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора. 31И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. 32И тъй, човекът влезе в къщи; а [Лаван] разтовари камилите [му] и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него. 33И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А [Лаван] рече: Казвай. 34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама. 35Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. 36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има. 37И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. 38Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и [от там] да вземеш жена за сина ми. 39И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене. 40Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. 41[Само] тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

42И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, 43ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, 44и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти,- тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

45Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия. 46И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите. 47Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: [Аз съм] дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й. 48И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. 49Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, [пак] ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

50А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро. 51Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

52Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята. 53И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й. 54Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, [слугата] рече: Изпратете ме при господаря ми. 55А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде. 56Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си. 57А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже. 58И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам. 59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

60И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

61И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

62А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя. 63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха. 64Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата. 65Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. 66И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил. 67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след [смъртта] на майка си.