5А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки: 6Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи. 7Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля. 8Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее. 9Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва. 10Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра. 11Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; 12а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 13Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

14И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска. 15И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва. 16А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни; 17за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе".

18И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд [езерото]. 19И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш. 20Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони. 21А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си. 22Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

23И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него. 24И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше. 25Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме! 26А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните, и настана голяма тишина. 27А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

28И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път. 29И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш? 30А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше. 31И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини. 32И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата. 33А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс. 34И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.