2И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете. 3И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува. 4А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си? 5Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи? 6Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си. 7И той стана и отиде у дома си. 8А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.

9И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.

10И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му. 11И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците? 12А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. 13Но идете и научете се що значи [тази дума]: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [[на покаяние]].

14Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят? 15Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят. 16Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо. 17Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.

18Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее. 19И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.

20И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му; 21защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

23И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече: 24Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха. 25А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана. 26И това се разчу по цялата оная страна.

27И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили се за нас, Сине Давидов! 28И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи. 29Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви. 30И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това. 31А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.

32И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. 33И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля. 34А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.

35Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

36А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир. 37Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко; 38затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.