4И като дойде Гедеон при Иордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки. 5И рече на сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете, които вървят подир мене защото са изнемощели; а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман. 6А сокхотските първенци [му] казаха: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на войската ти? 7А Гедеон рече: Затова, когато Господ предаде Зевея и Салмана в ръката ми, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинните тръни и с глоговете. 8От там отиде във Фануил и каза на [жителите] му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже. 9А той говори и на фануилските мъже, казвайки: Когато се върна с мир, аз ще съборя тая кула.

10А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всичките колкото бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха нож. 11И Гедеон отиде през пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и на Иогвея, та порази множеството; защото множеството беше в безгрижност. 12А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и разби цялото множество.

13Тогава Гедеон Иоасовият син се върна от войната през нагорнището на Херес. 14И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го, и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже. 15И [Гедеон] дойде при сокхотските мъже та рече: Ето Зевея и Салмана, за които ми се подиграхте като казахте: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на човеците ти, че били изнемощели? 16И взе градските старейшини, и пустинни тръни и глогове, та наказа с тях сокхотските мъже. 17Също и събори кулата на Фануила и изби градските мъже.

18Тогава каза на Зевея и на Салмана: Какви бяха ония човеци, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син. 19А той каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил. 20И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, бидейки още млад. 21Тогава Зевей и Салмана казаха: Стани ти, та ни нападни; защото според човека е и силата му. И тъй, Гедеон стана та уби Зевея и Салмана, и взе полумесецообразните [украшения], които бяха на вратовете на камилите им.

22Тогава Израилевите мъже казаха на Гедеона: Владей над нас, и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама. 23А Гедеон им каза: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас. 24Гедеон, обаче, им рече: Едно нещо ще поискам от вас,- да ми дадете всеки обеците от користите си. (Защото [неприятелите], понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци). 25И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от користите си. 26И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни [сикли], освен полумесецообразните [украшения], огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им. 27И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.

28Така Мадиам се покори пред израилтяните, и не дигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гедеона.

29Тогава Ероваал, Иоасовият син, отиде и седна в дома си. 30И Гедеон имаше седемдесет сина, родени от самия него, защото имаше много жени. 31Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех. 32И Гедеон, Иоасовият син, умря в честита старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра на авиерците.

33А когато умря Гедеон, израилтяните пак се отвърнаха, и, като блудствуваха след ваалимите, поставиха си Ваалверита за бог. 34И израилтяните не си спомниха Господа своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели; 35нито показаха благост към дома на Ероваала ([който е] Гедеон) съответно на всичките добрини, които той бе сторил на Израиля.