7Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси [повод за] зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо. 8А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не [го] послушаш, нито да склониш. 9Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор. 10Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват. 11Но Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Оня, който опасва [оръжия], нека не се хвали както оня, който ги разпасва. 12А когато [Венадад] чу тая дума, той и царете, [които бяха с него], пиеха в шатрите; и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.

13И, ето, един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ. 14А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ, Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти. 15Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;

16и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзени с него царе. 17Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад [да се научи], известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария. 18А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, [пак] ги живи хванете.

19И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града. 20И всеки уби човека [насреща] си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците. 21Тогава Израилевият цар излезе та порази [бягащите] на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

22След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.

23А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова [израилтяните] надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях. 24Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници. 25После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така.

26Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците, и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля. 27И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната. 28Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова. 29И стояха разположени в стан едни срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден. 30А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, [гдето се криеше] из клет в клет.

31Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота. 32И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и [туриха] въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е. 33А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си. 34Тогава [Венадад] му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. [А Ахаав отговори]: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.

35Тогава един човек от пророческите ученици рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари. 36Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби. 37Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани. 38Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си. 39И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро. 40И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл. 41Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците. 42А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде. 43И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.