7Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

8Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

10Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата. 11[[Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото]].

12Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се? 13И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се. 14Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

15И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. 16Но ако не [те] послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. 17И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник. 18Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

19Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде [дадено] от Отца Ми, Който е на небесата. 20Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

21Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? 22Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти- до седемдесет пъти по седем.

23Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. 24И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25И понеже нямаше с [какво] да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга. 26Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. 27И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема. 28Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което [ми] дължиш. 29Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. 30Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, [да лежи] докле изплати дълга. 31А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало. 32Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли. 33Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? 34И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите [да го изтезават] докле изплати целия дълг. 35Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.