7След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона. 8И Фараон рече на Якова: Колко е числото на годините на живота ти? 9И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване. 10И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие. 11Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон. 12И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според [големината] на челядите им.

13А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада. 14И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом. 15И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите [ни]? 16А Иосиф рече: Ако парите [ви] са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам [хляб] срещу добитъка ви. 17И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък. 18И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни. 19Защо да измрем пред очите ти и земята ни [да запустее]? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни [за него ще ражда]. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята.

20И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова. 21И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели. 22Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха [определен] от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си. 23Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята. 24Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви. 25И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона. 26И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, [както] е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.

27И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха. 28И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.

29А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и [закълни ми се, че ще] ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, 30но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал. 31И рече [Яков]: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.