8А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

9А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива; 10затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак. 11Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му [Исмаил]. 12Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство. 13Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо. 14Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; [даде] й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

15Но изчерпи се водата в меха; и [майка му] хвърли детето под един храст 16и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. 18Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ. 19Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

20Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец. 21Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

22По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш. 23Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал. 24И рече Авраам: Заклевам се. 25Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила. 26Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

27Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор [помежду си]. 28А Авраам отдели седем женски агнета от стадото. 29И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил? 30А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец. 31Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата. 32Така те сключиха договор във Вирсавее: и [след това] станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя. 33И [Авраам] посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог. 34И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.