8Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, та, като ти мине времето на седем седмици от години, сиреч, четиридесет и девет години, 9тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя. 10И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си. 11Петдесетата година да ви бъде юбилейна [година]; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе. 12Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него.

13В тая юбилейна година да се върнете, всеки на притежанието си. 14И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш нещо от ближния си, да се не онеправдавате едни други; 15но според числото на годините след юбилея да купуваш от ближния си, и според числото на годините на плодосъбирането да ти продава. 16Според колкото са по-много годините, ще повишиш цената му, и според колкото са по-малко годините, ще понижиш цената му; защото той ти продава според числото на плодосъбиранията. 17Да се не онеправдавате един други; но да се боиш от своя Бог; защото Аз съм Иеова вашият Бог.

18И тъй, да държите повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги вършите, та да живеете безопасно на земята. 19Земята ще дава плодовете си; и вие ще ядете до насита и ще живеете безопасно на нея. 20И ако речете: Какво ще ядем в седмата година, като не посеем, нито съберем плодовете си? 21Тогава ще заповядам така да се благослови за вас шестата година, щото ще роди плод за три години. 22А в осмата година ще сеете и ще ядете от старите плодове до деветата година; догдето се съберат нейните плодове ще ядете старите запаси.

23Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене. 24За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупване на земята.

25Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал. 26Но ако човекът няма [сродник] да го откупи, и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи, 27тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си. 28Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си.

29Ако някой продаде къщата за живеене в ограден град, тогава може да я откупи в разстояние на една цяла година от продажбата й; за една цяла година той ще има право да я откупи. 30Но ако се не откупи до изтичането на една цяла година тогава оная къща, която е в ограден град, да се потвърди за всегда на купувача й във всичките му поколения, в юбилей да се не освобождава. 31Но къщите в неоградените села да се считат, както полетата на земята; те може да се откупуват и да се освобождават в юбилей. 32Обаче в левитските градове, левитите могат кога да е да откупуват къщите в градовете, които притежават. 33И ако някой купи [къща] от левитите, тогава продадената къща вътре в града, който притежават да се освободи в юбилей; защото къщите в градовете на левитите са тяхно притежание между израилтяните. 34А полето на пасбището на градовете им да се не продава, защото им е вечно притежание.

35Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, [като] на чужденец или пришелец, за да живее при тебе. 36Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе. 37Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба. 38Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя, и да бъда ваш Бог.

39Ако осиромашее брат ти при тебе и ти се продаде, да го не натоваряш с робска работа. 40Нека бъде той като наемник или пришелец при тебе; нека ти работи до юбилейната година; 41тогава да си излезе от тебе, той и чадата му с него, и да се върне при семейството си, и на притежанието на бащите си да се върне. 42Защото те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя; да се не продават като роби; 43да не господаруваш над него жестоко, но да се боиш от своя Бог. 44А колкото за робите и робините, които ще имаш,- от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини. 45Още и от чадата на чужденците, които са пришелци между вас, от тях да купувате, и от техните семейства, които са между вас, които те са родили в земята ви; те да ви бъдат притежание. 46И да ги оставяте в наследство на чадата си; те да ги наследват подир вас, като притежание; винаги от тях да бъдат вашите роби; но над братята си, израилтяните, да не господарувате един над друг жестоко.

47Ако чужденецът или пришелецът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него, та се продаде на чужденеца или на пришелеца при тебе, или на кого да е от семейството на чужденеца, 48то, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи; 49или стрикът му или стриковият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е улеснил, може сам да откупи себе си. 50Тогава нека сметне с купувача си от годината, когато му се е продал до юбилейната година, така, че цената, за която се е продал, да бъде съразмерно с числото на годините; да му се сметне съразмерно с времето на наемник. 51Ако остават още много години, съразмерно с тях да възвърне за откупването си от парите, с които е бил купен. 52Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и съразмерно с годините да възвърне за откупуването си. 53Като годишен наемник да бъде при него; той да не господарува над него жестоко пред тебе. 54Но ако така се не откупи, тогава да си излезе в юбилейната година, той и чадата му с него, 55защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.