7Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника, 8и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.

9Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника; 10и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока, 11това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист. 12Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на [болния с] раната, от главата до нозете му, 13тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист [онзи, който има] раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист. 14Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист; 15свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа. 16Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника; 17и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист [онзи, който има] раната; той е чист.

18Ако на кожата на някого по месата му има цирей, който е оздравял, 19и ако на мястото на цирея се е появил бял оток, или лъскаво бяло червеникаво петно, такъв да се покаже на свещеника; 20и свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, която е избухнала в цирея. 21Но ако, като я прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в нея, и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дена; 22и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва. 23Но ако лъскавото петно остава на мястото си, и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът нека го обяви за чист.

24Или, ако на кожата на месата на някого има [място] изгорено от огън, и живото месо на изгореното стане лъскаво, бяло червеникаво, или бяло петно, 25тогава свещеникът да го прегледа, и, ето, ако влакната на лъскавото петно са побелели, и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното; свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа. 26Но ако, като го прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в лъскавото петно, и не е по-дълбоко от кожата, но е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дена; 27и на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако то се е разпростряло много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа. 28Но ако лъскавото петно си стои на мястото, и не се е разпростряло по кожата, но е завехнало, това е оток от изгореното; свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.

29Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата, 30то свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако тя изглежда да е по-дълбоко от кожата, и в нея има тънки руси влакна, то свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата. 31Но ако, като прегледа свещеникът раната от кела, ето, тя не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и няма черни влакна по нея, тогава свещеникът да затвори за седем дена [онзи, който има] раната от кела; 32и на седмия ден свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако не се е разпрострял келът, и няма в него руси влакна, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата, 33такъв да се обръсне, но без да обръсне келевото, и свещеникът да затвори келевия още седем дена. 34А на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и, ето, ако келът не се е разпрострял по кожата, и изглежда да не е по-дълбоко от кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; и такъв да изпере дрехите си, и ще бъде чист. 35Обаче, ако, подир очистването му, келът се разпростре много по кожата, 36тогава свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси влакна, човекът е нечист. 37Но ако му се вижда, че келът е в застой, и черни влакна са поникнали по него, келът е оздравял, човекът е чист; свещеникът да го обяви за чист.

38Ако мъж или жена има по кожата на месата си бели лъскави петна, 39то свещеникът да прегледа; и, ето, ако лъскавите петна по кожата на месата им са белезникави, лишай е избухнал по кожата; човекът си е чист.

40Ако някому е окапала косата от главата, такъв е плешив, но [пак] е чист. 41Ако е окапала косата му от предната част на главата му, той е полуплешив, но [пак] е чист. 42Но ако по плешивото или по полуплешивото място има бяла, червеникава рана, това е проказа, която е избухнала в плешивото или полуплешивото му място. 43Свещеникът нека го прегледа; и, ето, ако отокът на раната в плешивото му или в полуплешивото му място е бял червеникав, подобен на изгледа на проказата по кожата на месата, 44той е прокажен човек, нечист е; свещеникът непременно да го обяви за нечист; той има раната на главата си.

45Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист! 46През всичкото време до когато бъде раната на него той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отлъчен; вън от стана да бъде жилището му.

47Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха, 48било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо, 49и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника. 50Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена [онова, което има] заразата; 51а на седмия ден да прегледа заразата; ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто. 52Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или във вътъка, вълнена [дреха] или ленена, или каква да е [заразена] кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори.

53Но ако, като прегледа свещеникът, ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, било по основата, или по вътъка, или по каква да е кожена вещ, 54то свещеникът да заповяда да изперат онова, което е заразено, и да го затвори още за седем дена. 55Тогава, след изпирането, нека прегледа свещеникът заразата; ако заразата не е променила изгледа си, и заразата не се е разпростряла, тая [вещ] е нечиста; с огън да я изгориш; проказата е люта, била тя от вътрешната страна или от външната.

56Но ако прегледа свещеникът, и, ето, след изпирането, заразата е завехнала, то да я отдере от дрехата, или от кожата, било от основата или от вътъка. 57Ако пък заразата още се яви на дрехата, било на основата или вътъка, или на коя да е кожена вещ, [проказа] е избухнала; с огън да изгориш онова, което е заразено. 58И ако заразата се заличи от дрехата, било основата или вътъка, или от коя да е кожена вещ, която ще изпереш, тогава нека се изпере още веднъж, и ще бъде чиста.

59Това е законът за заразата на проказата във вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или в коя да е кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.