2Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

3Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

4Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

5Издигна против мене [укрепления]; и окръжи ме с горест и труд.

6Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

12Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

13Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

14Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

15Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

16При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми [като отдалечена] от Господа.

19Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

20Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

21[Обаче], това си наумявам, поради което имам и надежда:

22Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

23Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

24Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

25Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

26Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

27Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

28Нека седи насаме и мълчи, когато [Господ] му го наложи.

29Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

30Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31Защото Господ не отхвърля до века.

32Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

34Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

35Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

36Да се онеправдава човека в делото му,- Господ не одобрява това.

37Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

38Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

39Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

41Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, [Който е] на небесата, [и нека речем]:

42Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

44Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45Направил си ни като помия и смет всред племената.

46Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

49Окото ми пролива [сълзи] и не престава, защото няма отрада.

50Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

52Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

54Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

55Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

57Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

58Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.

63Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

64Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65Ще им дадеш, [като] клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.