2Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

3Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

4Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

5Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

6Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

7Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

8Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

9Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?

10Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

11Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

12Вашите паметни думи [стават пред Него] поговорки от пепел; Защитата ви [става] укрепление от кал.

13Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

14Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

15Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

16Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

17Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

18Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

19Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

20Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,-

21[Не отказвай] да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.

22Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.

23Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

24Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

25Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

26Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,

27И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?-

28При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.