2Наистина [само] вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

3Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

4Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше,- Праведният, непорочният човек стана за поругание!

5Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

6Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва [изобилие] в ръцете им.

7Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;

8Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

9От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това?-

10В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

11Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?

12Мъдростта е у белокосите, [казвате вие], И разумът в дългия живот.

13А у [Бога] е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

14Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

15Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

16У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

17Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

18Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

19Закарва първенците ограбени И поваля силните.

20Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

21Излива презрение върху князете, И ослабва силата на яките.

22Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

23Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

24Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

25Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.