2Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

3Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за [да извършат волята на] гнева Ми,- Да! ония, които се радват на Моето величие.

4Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.

5Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

6Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

7Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.

8Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг,- Лицата им лица на пламък.

9Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

10Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

11Ще накажа света за злината [им], И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

12Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората [да са по-скъпи] от офирското злато.

13Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

14Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

15Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

16Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

17Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото- няма да се наслаждават в него.

18Но [с] лъковете [си] ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

19И [с] Вавилон, славата на царствата, Красивият [град], с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:

20Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

21Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

22Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните [им] палати; И времето [да му стане това] скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.