7И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ. 8И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани. 9И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво. 10Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него. 11След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва [пак] надълго до зори, и така тръгна. 12А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

13А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш. 14И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин. 15И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия- стигнахме в Самос; и [[като преседяхме в Трогилия]] на следващия ден дойдохме в Милит. 16Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

17А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери, 18И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас 19в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; 20как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите, 21като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. 22И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, 23освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват. 24Но не се скъпя за живота [си], като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах [Божието] царство, няма вече да види лицето ми. 26Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички; 27защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля. 28Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. 29Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; 30и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си. 31Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един [от вас]. 32И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да [ви] назидава и да [ви] даде наследството между всичките осветени. 33Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал. 34Вие сами знаете, че тия [мои] ръце послужиха за моите нужди и за [нуждите на] ония, които бяха с мене. 35Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава [човек], отколкото да приема.

36Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. 37И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха, 38наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.