4И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър. 5И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник. 6И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус, 7който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя [последният] повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово. 8Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата. 9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече: 10О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? 11И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за [известно] време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка. 12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

13А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим. 14А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете. 16Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте. 17Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея. 18И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята. 19И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели [им] тяхната земя да [им бъде] наследство за около четиристотин и петдесет години. 20След това [им] дава съдии до пророка Самуила. 21После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. 22И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля". 23От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса, 24след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ. 25И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм [Оня, Когото очаквате]; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

26Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение. 27Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да [разберат] пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха [ги] като [Го] осъдиха. 28Без да намерят [в Него] нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит. 29И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб. 30Но Бог Го възкреси от мъртвите. 31И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете. 32И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни, 33че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом:- "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих". 34А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида". 35Защото и в друг [Псалом] казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление". 36Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление. 37А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление. 38И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете. 39и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон. 40Затова внимавайте да не би да [ви] постигне казаното от пророците:

41"Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

42Когато си излизаха [[из юдейската синагога, езичниците]] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота. 43И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

44На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово. 45А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха. 46Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

47Защото така ни заповяда Господ, [казвайки]: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

48И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. 49И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна. 50А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си. 51А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония. 52А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.