6И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. 7И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му. 8И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене. 9И [Петър] излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение. 10А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха [през нея], изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него. 11И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха. 12И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят. 13И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша [кой е]. 14И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата. 15А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че [това що им казва] е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел. 16А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха. 17А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

18А като се съмна, стана не малко смущение между войниците- какво стана Петър. 19А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.

20А [Ирод] беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха [поддръжката] на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската. 21И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях. 22А народът извика: Глас Божий, а не човешки! 23И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

24Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.

25А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в [Антиохия] и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.