1И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово. 2И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки: 3При необрязани човеци си влизал и си ял с тях. 4А Петър захвана, та им изложи наред [станалото], като каза: 5Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене. 6В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици. 7Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж. 8Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто. 9Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай. 10Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето. 11И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме. 12И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика [между човеците], а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека. 13И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати [човеци] в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; 14той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. 15И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало. 16Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух. 17И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та [да] можех да възпрепятствувам на Бога? 18Като чуха това, те престанаха [да възразяват], и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

19Между това, разпръснатите от гонението, което стана по [убиването] на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите. 20Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса. 21Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа. 22И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия; 23който като дойде и видя [делото] на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце. 24Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа. 25Тогава той отиде в Тарс да търси Савла; 26и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

27И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия, 28един от които на име Агар, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия. 29Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея; 30което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.