7Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме [Христови]. 8Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил. 9[Обаче] нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си. 10Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно. 11Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива [сме] и на дело, когато сме при вас.

12Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. 13А ние няма да се похвалим [с това, което] е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас. 14Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие. 15И не се хвалим [с това, което е] вън от мярката ни, [то ест], с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област [за работа] между вас, и то премного, 16така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област. 17А който се хвали, с Господа да се хвали. 18Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.