6А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

7И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.

8А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? 9И от същия ден и нататък Саул гледаше [на] Давида с лошо око.

10И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. 11И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

12И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил. 13Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете. 14И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него. 15Затова Саул, като гледаше, че [Давид] се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него. 16А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

17Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него. 18И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, [и какво е] бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет? 19Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

20А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно. 21И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет. 22И Саул заповяда на слугите си, [казвайки]: Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя [е] към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя. 23И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен. 24И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид. 25А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците. 26А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат [определените за това] дни, 27Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. 28И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше. 29И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

30И филистимските началници пак излизаха [на бой]; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.