5Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден [еднакво]. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. 6Който пази деня, за Господа го пази; [[а който не пази деня, за Господа го не пази]]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. 7Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си. 8Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме. 9Защото Христос затова умря и оживя- да господствува и над мъртвите и над живите.

10И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

11Защото е писано:- "[Заклевам се] в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога".

12И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

13Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това- никой да не полага на брата си спънка или съблазън. 14Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто. 15Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос. 16Прочее, да се не хули това, което вие [считате] за добро, 17Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух. 18Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците. 19И тъй, нека търсим това, което [служи] за мир и за взаимно назидание. 20Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си [причинява] съблазън. 21Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито [да сториш нещо], чрез което се спъва брат ти, [[или се съблазнява, или изнемощява]]. 22Вярата, която имаш [за тия неща], имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява. 23Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не [яде] от убеждение; а всичко, което не [става] от убеждение, е грях.