2Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.

3Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.

4Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме [заставиха] да върна онова, което не бях грабнал.

5Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.

6Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят.

7Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.

8Чужд станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.

9Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.

10Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;

11Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.

12За мене приказват седящите в портата; И [аз станах] песен на пияниците.

13Но аз към Тебе [отправям] молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.

14Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.

15Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.

16Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;

17И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.

18Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.

19Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред Тебе са всичките мои противници.

20Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой,- И утешители, но не намерих.

21И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.

22Трапезата им пред тях нека [им] стане примка, И когато са на мир [нека стане] клопка.

23Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.

24Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

25Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.

26Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.

27Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.

28Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.

29А мене, [който] съм сиромах и оскърбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.

30Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;

31И това ще угоди Господу Повече от вол,- от юнец имащ рога [и] копита.

32Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.

33Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.

34Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.

35Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И [людете Му] ще се заселят там, и ще го владеят.

36Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.