5Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни. 6И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си, 7и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя. 8Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде,- земя гдето текат мляко и мед. 9Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях. 10Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.

11И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях? 12Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.

13Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях; 14и ще кажат това на жителите на тая земя, [които] са чули, че Ти, Господи, си между тия люде,- че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб. 15И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки: 16Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята. 17И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки: 18Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява [виновния], и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род. 19Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.

20И рече Господ: Прощавам [им], според както си казал; 21но наистина [заклевам се] в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава. 22Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми, 23наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха. 24Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва. 25(А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.

26Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки: 27До кога [ще търпя] това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене. 28Кажи им: [Заклевам] се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми; 29труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене, 30ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син. 31Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте. 32А вашите трупове ще паднат в тая пустиня. 33И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята. 34Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете [какво значи] Аз да съм неблагоразположен. 35Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.

36И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята, 37тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа. 38А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.

39Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво. 40И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ [ни] е обещал; защото съгрешихме. 41А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее? 42Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви. 43Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас. 44Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана. 45Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.