11А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха. 12И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. 13Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 14Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

15Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му. 16И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците. 17Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не? 18А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери? 19Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз. 20Той им каза: Чий е този образ и надпис? 21Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога. 22И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

23В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки: 24Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си. 25А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си; 26също и вторият и третият, до седмият. 27А подир всички умря и жената. 28И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.

29А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила. 30Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [[Божии]] ангели на небето. 31А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва: 32"Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите. 33И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

34А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно. 35И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36Учителю, коя е голямата заповед в закона? 37А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". 38Това е голямата и първа заповед. 39А втора, подобна [на нея], е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". 40На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

41И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки: 42Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов. 43Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

44"Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

45Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син? 46И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.