1След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро. 2И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните. 3И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си. 4А наближаваше юдейският празник пасхата. 5Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия? 6(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи). 7Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко. 8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза: 9Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. 10Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха. 12И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо. 13И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли. 14Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото, 17и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях; 18и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. 20Но той им каза: Аз съм; не бойте се! 21Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами, 23(обаче [други] ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил), 24и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса. 25И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. 28Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела? 29Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил. 30Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш? 31Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат". 32На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето. 33Защото Божият хляб е [хлябът], който слиза от небето и дава живот на света. 34Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее. 36Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате. 37Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя; 38защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 39И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. 40Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 42И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? 43Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си. 44Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. 45Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене. 46Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. 47Истина, истина ви казвам, Който вярва [[в Мене]] има вечен живот. 48Аз съм хлябът на живота. 49Бащите ви ядоха манната в пустинята и [все пак] измряха. 50Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. 51Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [[която Аз ще дам]] за живота на света.

52Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му? 53Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 54Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 55Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. 56Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него. 57Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 58Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха [това], рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? 61Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява? 62Тогава, [какво ще кажете], ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво? 63Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. 64Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде. 65И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него. 67За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, 69и ние вярваме и знаем, че Ти си [[Христос, Син на живия Бог]] Светият Божий. 70Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол? 71А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.