2Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

5А сега [това] дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6В страха ти [от Бога] не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7Спомни си, моля, кой [някога] е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

8До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв [замират], И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак [се яви] пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

17Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък,-

19Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

21Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.