3Да погине денят, в който се родих, И нощта, [в която] се каза, роди се мъжко.

4Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10Защото не затвори вратата на [майчината ми] утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

13Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища,-

22Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23[Защо се дава видело] на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.