7Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя. 8Скоро се отклониха от пътя, [в] който им съм заповядал [да ходят]; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя, 9Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са; 10сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

11Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? 12Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, [което възнамеряваш] против людете Си. 13Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги. 14Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

15И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани. 16Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите: 17А като чу Исус [Навиев] гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.

18А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.

19И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината. 20Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна [праха] по водата и накара Израилевите чада да я изпият.

21После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях? 22И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото. 23Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана. 24И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.

25А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им), 26застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа [нека дойде] при мене. И събраха се при него всичките Левийци. 27И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си. 28И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже. 29Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, [като се дигнете] всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.

30А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви. 31Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове. 32Но сега, ако щеш прости греха им,- но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. 33Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. 34А ти иди сега, води людете [на мястото], за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях [наказанието] на греха им. 35Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.