4Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не. 5А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден. 6И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя; 7а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?

8Моисей още рече: [Това ще стане], когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.

9И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа защото Той чу роптанията ви. 10А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака. 11И Господ говори на Моисея, казвайки: 12Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

13И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса. 14И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. 15Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. 16Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му. 17И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко, 18И когато измериха [събраното] с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. 19Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта. 20При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях. 21И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато припечеше слънцето, стопяваше се.

22А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея. 23А той им рече: Това е [точно] каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре. 24И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него. 25Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето. 26Шест дена ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира.

27Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха. 28Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? 29Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото. 30И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.

31А Израилевият дом нарече тая [храна] Манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита [смесена] с мед. 32Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя. 33И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за [идните] ви поколения. 34И така, Аарон я положи пред [плочите на] свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея. 35И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. 36А гоморът е една десета от ефата.