2Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той? 10Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12Познах, че няма [друго] по-добро за тях, Освен да се весели [всеки], и да благоденствува през живота си; 13И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога. 14Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил [това], за да се боят [човеците от] Него. 15Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16Видях още под слънцето Мястото на съда, [а] там беззаконието,- И мястото на правдата, [а] там неправдата. 17Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време [у Него] за всяко нещо и за всяко дело. 18Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са [като] животни. 19Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета. 20Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта. 21Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята? 22Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне [надире] за да види Онова, което ще бъде подир него?