9Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене. 10И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд. 11Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

12И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що [може да стори] човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено? 13Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината. 14На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях. 15Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета. 16Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият?- Както и безумният. 17Затова намразих живота, Защото тежки ми [се видяха] делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

18Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене; 19И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета. 20Затова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето. 21Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави [всичко] за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло. 22Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето? 23Понеже всичките му дни са [само] печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

24Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка. 25Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене? 26Понеже [Бог] дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа,- За да даде [всичко] на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.